Макар и сравнително малко, село Новоселяне може да се похвали с богата история, която със сигурност представлява интерес за интересуващите се от тази наука потребители. Стоимен Радов е ярка личност от селото, имала щастието и привилегията да е съвременник на национално – освободителните борби. Те се водят от България с цел окончателното прогонване на османците от нашите земи, заробени от тях в продължение на почти петстотин години. Радов е свещеник с къща в селото, където в продължение на 20 дни се укрива най-ярката и светла личност в цялата ни история – Васил Иванов Кунчев. Това са трите имена на Апостола на свободата Васил Левски, отдал живота си и личността си изцяло на народното дело. Къщата на попа се намира в непосредствена близост до църквата, ето защо Радов едновременно изпълнява задълженията си на богослужебно лице и не спира да помага на движението по освобождение, имащо за цел да ни направи еднолични граждани на света.
В Дупнишкия край през 1867-ма година се основава първия за района таен революционен комитет, и то точно в Новоселяне. Лесно е да се досетим, че иницатор и негов създател е именно Левски, който обикаля цялата страна и се опитва да повдигне духа на хората, почти изгубили надежда за спасение. Преоблечен като какъв ли не, Левски неуморно, ден и нощ се посвещава на своята мисия. Цели 13 души, което за едно село е внушителна цифра, влизат в състава на основания таен комитет. Разбира се, ключовите фигури в него са две – тези на Кунчев и на Радов. Радов е председател на комитета, докато на Петре Даскала се пада не по-лесната и отговорна задача да бъде касиер, тоест да отговаря за приходите и разходите на сдружението. Коте Радов Виячки и негови съселяни са по-скоро куриери на комитета – те разнасят писма и позиви, когато това се налага и естествено разчитат на пълна конспирация, за да не бъдат разкрити и заловени от местната османска власт. На по-късен етап в състава на комитета идват нови и нови хора, които са прогресивно настроени и жадуват свободата на отечеството си. За съжаление обаче техните имена не са ни известни.
Шунур е паролата, която комитетът в Новоселяне си измисля и използва за разпознаване на своите членове. Това става причина попът да получи прякорът с името на паролата и дори е известен по-късно именно като поп Шунур, а не като Радов. През 1860-та година свещеник Шунур лично организира и ръководи строежа на селската църква, която окончателно е завършена девет години по-късно. За новоселянци, за другите околни села и като цяло за региона, тази църква изиграва ролята на културен и просветен център. Не без значение е фактът, че дърворезбата в църквата е с изключително високо качество. Нещо повече, само Рилският манастир може да се съизмери с нея по стил и естетика, а това определено говори за добър облик. За двадесетдневния престой в селото, Апостола е напълно законно пребиваващ в очите на турците. Те го мислят за майстор и строител на църквата, който също така помага и при боядисването на храма.
